|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома сънува мъртвия си брат
Заспала е бела Тодорка,
накрай морето на брега,
де духа вятър, долния.
Летнали летни дъждове,
Тодорка вятру кълнеше:
- Ветре ле, ненавейнико,
дъждьо ле, ненавалял се,
как бях си сладко заспала
па ти ме, ветре, разбуди.
Ся става девет години
как ми е братче умряло
на сън го не бях сънила,
сега го на сън сънувах,
че как ми рече, ветре ле:
"Како ле, како Тодорке,
ти кажи, како, на мама,
кога ми прави спомена
кога дойде петък, събота
да си кърпата не пере,
че ми водата мътнава
кога реча вода да пия..."
Малка Верея, Старозагорско; жътварска (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|