|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома сънува мъртвия си брат
Драганчице ле, Драгано!
Заспала мома Драгана
под дърво маслинено.
Силни се ветрове надуха,
черни маслини капеха
Драгани по бело лице,
Драгана от сън събудиха.
Драгана ветре кълнеше:
- Ветре ле, загорненино,
да не бе духнал ни вехнал,
сега ми девет години
как имам брата загубен,
нито самичък идва,
нито хабер провожда!
Сега го на сън сънувах,
та ми е рекъл, ветре ле:
"Да кажеш, сестро, на мама,
косата да си оплете,
кърпата си да опере,
кога се, сестро, наведа
студена вода да пия,
тя ми е мътна и кална
и руса коса низ нея!"
Лилково, Пловдивско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|