|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома сънува мъртвия си брат
Заспала бяла Тодорка,
накрай морето на брега. (2)
Де духна вятър дольния, (2)
събуди бяла Тодорка, (2)
Тодорка ветро кълнеше: (2)
- Ветро ле, неналетнико,
како бях сладко заспала,
ся става девет години,
откак ми братче умряло,
на сън го не бях видяла.
Сега го, ветро, сънувах,
че кът ми рече, ветро ле:
"Како льо, како Тодорке,
ти кажи, како, на мама,
га дойди душна събота,
главата да си не мие,
дюльбеня да не си пере.
Га ида вода да пия,
водата мътна течеше,
не мога вода да пия
и се назад повръщам."
Лясково, Айтоско; жътварска - сутрин (СбНУ 63, № 515).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|