* * *

Мома сънува мъртвия си брат

Легнала мома, заспала
в градина, на ладовина;
силен ми ветрец повея,
буен ми дъждец удари,
та си събуди момата.
Мома го люто кълнеше:
- Ветре ле, ненадухал се,
дъждо ле, ненавалял се!
Че съм имало, имало,
едного брата Лазара,
със тая девет години,
какво не съм го видело;
сега насъне ми доде
на коня, на разседница
и на глава му подкапник,
и на подкапник лъкатник,
и ва лъкатник - кривица,
кривица от любовница;
у ръка държи ябълка,
удари царю в портите
и на царица в полите,
мъжко й дете събуди.
Царя се люто разгневи,
извади сабя френгия
да ми посече мил братец,
и ти ме, ветре, събуди...
Ветре ле, ненадухал се,
дъждо ле, ненавалял се!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.