|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома сънува мъртвия си брат
Легнала мома, заспала
край море, край Бяло море,
под дърво, под маслинено.
Отде са зело лют вятър,
откърши клонче маслина,
удари мома в челото.
Мома са от сън събуди,
вятъра люто кълнеше:
- Ветре ле, не навеял са,
ветре ле, не надухал са,
таман бях сладко заспала,
по-сладък съня сънила.
Че имах братец загинал
преди ми девет години,
насън го не бях гледала,
сега ми байчо думаше:
"Сестро Тодоро, Тодоро,
да идеш, сестро, да кажеш
на мойта стара майчица
лицето да си омие,
кърпата да си опере!
Да ида, сестро, да пия
от извор студна водица -
не мога, сестро, да пия!"
Копривщица, Пирдопско (СбНУ 46, № 88 - "Мома сънува умрелия
си брат - 2").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|