|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома сънува мъртвия си брат
Заспала й бяла Тодора
накрай морето на брягум;
де дуна вятър долния,
разбуди бяла Тодора.
Тодора вятрум кълнеше:
- Вятро ле, ненавейнико,
дъждьо льо, неналетнико,
защо ме, ветре, събуди?
Таман бях сладко заспала
и лоша съня сънила.
Са става девет години,
откак ми брате умряло,
насън го не бях сънила,
сега го, вятро, сънувах,
той ми тихичко говори:
"Сестро Тодоро, Тодорке,
да кажеш, сестро, на мама;
кога дой петък, събота,
главата да си не мие,
демата да си не пере,
че на мен са йе додяло,
додяло, още отщяло
хумена вода да пия,
хумена и сапунена."
Искрица, Харманлийско; жетварска - сутрин (СбНУ 60, № 359 - "Сънувала
умрелия си брат - 1").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|