|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома сънува мъртвия си брат
Заспала мома Драгана
в нашта долна градинка
под бел, под червен тръндафил.
Дуйнали силни ветрове,
Драгана от сън събуждат.
Драгана вятър кълнеше:
- Вятре ле, пусти вятре ле,
дуйнал бе, да не дуйнеше,
дето ма от сън събуди!
Девет години ми става,
откак е брат ми загинал,
на сън не съм го сънила,
в очи не съм го видяла;
сега на сън го сънувах
и си го в очи погледнах.
Че си ми тихо говори:
"Сестро Драгано, Драгано,
иди да кажеш на майка,
стига да жали за мене,
да жали, още да плаче;
косата да си оплете,
кърпата да си опере,
сълзите да си възбере!
Га река вода да пия -
майчина коса във вода,
га река слънце да видя -
майчина кърпа пред очи."
Яврово, Асеновградско (Хайтов-Яврово, с. 218; =Българска народна
лирика. Антология. /Съст. Борис Христов. С., 1994, с. 178).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|