|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома сънува мъртвия си брат
Легнала бела Драгана
пред мали врати в градина
под бял, под червен трендафил.
Тихом ми вятър подухва,
та си трендафил отрони
по Драгининото лице.
Драгана вятър кълнеше:
- Ветре ле, горянино ле,
тъкмо бях сладко заспала,
заспала, засънувала.
Откак е брат ми погинал,
на сън не бе ми дохождал,
сега ми дойде на сън.
"Да речеш, сестро Драгано,
да кажеш, сестро, на майка,
много за мен да не плаче,
че като спра да я слушам,
дружината ме оставя!"
Григорево, Елинпелинско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|