* * *

Мома сънува мъртвия си брат

- Ветро льо, ненавейнико,
дъждьо льо, неналейнико,
защо ме от сън събуди,
таман бях сладко заспала,
заспала и засънувала
моето братче Иванчо;
като при мене стигнало,
и то ми дума, продума:
"Сетстро ле, мари, сестро ле,
кога се петък зададе,
петък и още събота,
тогаз се мъртви разпущат.
Да си ръцете не миеш,
да си ризите не переш,
че кога вода фърлите,
вий ни водата мътите;
кога за вода да ида,
водата ми е хумена,
хумена и сапункяна -
не мога вода да взема,
да взема вода да пия!..."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010