* * *

Мома сънува мъртвия си брат

Легнала ми е Калина,
в градина на ладовина,
под това дърво маслинено,
таман бе сладко заспала,
подухна вятър горнянин,
разлюля дърво маслинено,
черни маслини капеха
Калини по бяло лице.
Калина се от сън събуди,
Калина вятър кълнеше:
- Ветре ле, горнянине ле,
ветре ле, ненадухал се,
ветре ле, ненавеял се!
Таман бях сладко заспала
и сладък съня сънувала;
девет години време,
откак е байо поминал,
насън не бе ми дохождал,
сега първи път ми дохожда.
Таман ми сладко думаше:
"Да кажеш, сестро, на мама,
в петък да ми не плаче,
в петък според събота,
че й гласеца познавам,
та от дружина оставам
песните да й изслушам...
Кога дружина пристига,
бяла пченица извзема,
студена вода изпива -
на мене нищо не остава..."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010