* * *

Мома сънува мъртвия си брат

Заспала е Гана, заспала,
на край на белия Дунав,
под гранку, под маслинку.
Пусти се ветър раздува,
пусти се Дунав разлула,
та си Гану разбудил.
Гана си люто кълнеше:
- Ега не дунеш, ветре ле,
ега пресънеш, бели Дунаве!
Добър си сънък гледае -
девет су године минуле,
како си брата не видо,
сега го насън гледае,
пред пашу хоро играше -
на бела редка кошулкя,
на чисти бели търлъци,
па си Гани говори:
"Сестро ле, Гане, сестро ле!
Да идеш дома, да кажеш,
да кажеш нани и тати,
нека се нани премени
и да се тата обричи.
Девет су године минуле,
още у рай не съм улезъл,
ни съм се воду напил,
нито яко добро видел."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010