|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома сънува мъртвия си брат
Заспала бела Драгана
край тихи бели Дунава.
Вихър ми ветър повея,
та ми Драгана разниши,
та ми Драгана поплиска,
по коса, по бел косатник,
по поли, по половина,
по снага, по фиданюва,
по лице, по лебегьово.
Драгана люто кълнеше:
- Ветре ле, ненавеял се,
Дунаве, ненанишал се,
кога ме сега събуди!
Отка бе байо починал,
насън ми не бе дохождал;
сега бе байо подошел,
подошел и ме питаше
за мама, още за тата!
Буковец, Свогенско; инф. род. в Осеновлаг, Свогенско; жетварска
- вечер из пътя към дома (СбНУ 44, № 488 - "Сънувала умрелия си брат").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|