* * *

Мома сънува мъртвия си брат

Легнала мома, заспала,
под вита ела зелена,
с бяла се кърпа прикрила,
ситна я роса избила.
Подухна вятър горнянец,
горнянец още долнянец,
та й кърпата отвея,
мома се трепна, събуди,
и си ветрове кълнеше:
- Ветре ле, не навеял се,
сега ли найде да духаш,
таман бях сладко заспала,
по-сладки съни сънила,
брата ми на сън придойде,
и ми се милно молеше:
"Сестричко, моме Драгано,
да кажеш, сестро, на мама,
кърпата да си опере,
сукмана да си обърне,
стига ме, сестро, жалихте,
жалихте, черно носихте!
Сестричко, моме Драгано,
вчера край вази заминах,
мама в градина плачеше,
я се спрях да послушам,
та ми дружина ойдея,
та съм ги три дена гонил,
та съм ги снощи стигнал,
на студеното кладенче,
дружина вода пиеше.
Доде дружина пиеше,
тя беше бистра студена,
от как се язе наведох,
тя стана мътна, гореща.
Дружина ми се подсмива:
- Холан, Стояне, Стояне,
само тебе ли жалиха,
и нази майки жалеха,
жалиха и прежалиха..."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010