* * *

Мома сънува мъртвия си брат

Където слънцето засяда,
там има мома заспала,
силни ветрове духали,
че си Тодорка събуждат.
Тодорка се събудила
и на ветрец думаше:
- Ветре ле, ненавеял се,
защо ме от сън събуди,
станало е девет години,
от както ми братец починал,
не съм го насън сънувала,
сега го насън сънувах,
таман ми бате думаше:
"Сестро льо, сестро Тодорке,
да кажеш, сестро, на мама,
да не ми тя дохожда
в неделя на гробищата,
когато мама дойде,
на гроба ми ясно заплаква
и аз с дружина минавам,
спирам се мама да слушам
и от дружина назад оставам,
назаде оставам, мама да слушам,
как плаче и как нарежда."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010