* * *

Мома сънува мъртвия си брат

Заспала Недка, заспала
накрай белия Дунав.
Пусти се вятър раздуха,
та си се Недка събуди.
Недка го люто кълнеше:
- Дано да духнеш, ветре ле,
дано пресъхнеш, Дунаве.
Девет се години минаха,
откак съм си брат невиждала,
сега насън го видях -
на вито хоро играе
по чисти бели ръкави
от тънка, светла коприна,
и си мене думаше:
"Я иди, сестро, у нази,
на мама да кажеш да се премени,
да тети да кажеш да се обръсне,
че сега ида у вази..."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.