|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома иска Дойчин най-хубав
- Я сноще ходих, мале ле,
гиди, бадем шекер, Маринко,
на студен бистър кладенец,
студена вода да налям,
та там си найдах, заварих,
бре, Стояна, бре, вдовецът,
бре, Стояна, бре, боляринът.
Искам го, мамо, искам го,
бре, Стояна, бре, вдовецът,
бре, Стояна, бре, боляринът!
- Щеро Маринко, Маринко,
ми го зима, щеро, ми го зима,
Стояна, бре, вдовецът,
че му жените умират,
ката година и жена!
- Ще го взема, мамо, ще го взема,
та нека умра и другьгьет день!
Мене ми е драго, мале ле,
току да ми рекат хората:
"Стойковице ле, болярко,
болярко и чорбажийко!",
та нека умра й другьгьет день!
Заберново, Малкотърновско; хороводна (СбНУ 57, № 802 - "Ще
го взема, та нека умра").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.07.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009
|