* * *

Мома иска Дойчин най-хубав

- Слели са, мамо, овчари,
Донина, мамо, Донина,
от връх от Стара планина,
та кундисаха, майно льо,
дур долу, дур под селото,
на зелената морава,
на Алтън буен кладенец.
Всичките наред седнаха,
аз ги съм наред згледала -
всичките, мамо, хубави,
всичкити, мамо, гиздави,
ала й Дойчин най-хубав,
Дойчину риза лелина,
Дойчину гислюк копринен,
Дойчину фесът най-ален.
Я ме дай, мамо, Дойчину,
Дойчину долнокрайнину -
много го хвалят хората!
Мама си Донки думаше:
- Дъщерко Доне, хубава,
да ще те, мама, Дойчину,
Дойчину долнокрайнину,
че й как думат хората -
Дойчину булки не траят
и русокоси дечица!
Донка мами си думаше:
- Ти ме дай, мамо, Дойчину,
макар ме два дни поводи -
два дни са като две годин,
три дни са като три годин!
Даде я мама Дойчину,
Дойчину долнокрайнину.
Води я девет месеца,
добила й мъжко детенце.
Kога в черкови да идат,
Донка на миро да иде -
насред мегданят минали,
селяни седят на мегдан.
Като са Донка видели,
един със други здумали:
- Чия ли й таз невеста
със това мъжко детенце?
- Тая невеста Дойчину,
Дойчину долнокрайнину!
Донка уроки хванала -
ходила и върнала се.
Люта я глава заболя,
по-люта треска разтресе,
та легна Донка и умря!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.07.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009