|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома иска Дойчин най-хубав
Дойдоха, мамо, слезоха,
трувица млади овчаре,
и трувицата хубави,
от Алтън чаир слезоха,
на Енджи бунар дойдоха,
бело си лице миеха,
черни чумбаси чешеха,
правичко, мамо, дойдоха,
на наша вратня седянка.
И трувицата хубави,
хубави и пременени,
Дончо войвода най-хубав,
най-хубав и най-пременен.
Седели мало и много,
дорде петлите пропели.
Га на тръгване, Елко ле,
Дончо на Елка смахнува.
Елка се хитро досети
и на мама си говори:
- Мале ле, мила Елкина,
яз ще, мале ле, да взема
Дончо ми, баш чорбаджия.
- Дей мари, Елке, мамина,
немой го взема, Елке ле -
нему булките не живеят!...
Арнауткьой, Ортакьойско, дн. Гугутка, Ивайловградско (СбНУ 39,
Стоин, с. 169, № 374 - "Булките не му живели"); Дончо - в други варианти
Дойчо, Дойчин.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.07.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009
|