* * *

Мома иска Дойчин най-хубав

Добра мале си думаше:
- Мале ле, мила мале ле,
я излез, мамо, погледай
към, мамо, Сакар планина -
каква е слана паднала,
всички овчари слязали,
слязали и кондисали.
Шарени пласти настлали,
лъскави саби побили,
всичките мъже хубави,
хубави, мамо, изпременени.
Дойчо вдовеца - най-хубав,
най-хубав, най-пременен.
Даваш ме, мамо, не даваш,
и аз ще Дойчо да взема.
Добрината майчица,
тихом Добрани говори:
- Добро льо, къзъм Добро льо,
слушай да ти нещо изкажа.
Дойчинови жени не траят,
той ще от тебе откаже!
Добра мама си пак дума:
- Мале ле, стара мале ле,
ако ще два деня да стоя,
пак ще при Дойча отида.
Сичките хора ще кажат:
"Дойчовица болярина!"
Тъжно се майка натъжи,
че Дойна при Дойчо отиде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.07.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009