|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома иска Дойчин най-хубав
Мама Еленка думаше:
- Щеро Елено, Елено,
изляз вънка на двори
да видиш чудо голямо -
какви джелепи минават,
джелепи илинджопери,
от Карабунар идеха, мари,
към Факия сочеха.
Най-напред Наньо вървеше,
дето му жените умират.
Елена мама думаше:
- Видях го, мама, видях го,
я ще си Наньо да взема!
Мама Елена думаше:
- Щеро Елено, Елено,
той му жените не траят,
се млади булки умират,
се малки деца остават.
Елена мама думаше:
- Аз ше го, мамо, да взема,
ако ще един ден да жива
един ден и до пладнина.
Само, мамо ле, да чуя
хората, мамо, да кажат:
"Наньовице ле, болярке,
къде отиде млад Наньо?"
Пък я ще, мамо, да кажа:
"Наньо отиде, отиде,
надолу ми къде Стамбула,
дребен добитък да сбира,
дребен добитък овньови,
още по-дребен шилета."
Черни връх, Бургаско (Архив КБЛ-ВТУ); финалът променен; Наньо
- от Нанко, устойчиво име за овчар в други мотиви.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.07.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009
|