* * *

Мома иска Дойчин най-хубав

Пенка майци си думаше:
- Я излез, мамо, навънка,
гледай надолу, нагоре,
накъде вее вятъра,
накъде носи мъглите,
там ще да ази да ида,
па ще Дойчина да взема,
Дойчина млади войвода.
Па си е Пенка събрала
дарове тънки копринени,
копринени и свилени,
алени и атлазени,
па си е Пенка тръгнала,
с Дойчина млади войвода.
Дойчин си Пенка заведе
във тази гора зелена,
па си я Дойчин остави.
Пенка си гору думаше:
- Горо ле, горо зелена,
я си вършето преведи,
дарба да си те надаря,
с моите тънки дарове,
копринени и свилени,
алени и атлазени.
Цяла е гора дарила
остало й дърво калиново.
Тя на дървото думаше:
- Мари, калино червена,
дваж толкоз да си горчива
и теб ще дарба да даря
със моята тънка снага,
със моето бяло лице!
И там се Пенка обеси...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.07.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009