* * *

Мома иска Дойчин най-хубав

- Видя ли, мамо, видя ли,
какви овчари слязоха (2)
из връх из Стара планина -
все бели, мамо, чернооки,
все по бели фесове,
та ми отидоха, отидоха,
на буювнови кладенци,
буйни огньове наклали,
вакли си овни заклали.
Янка си мама думаше:
- Дай си ме, мамо, Дойчину -
Дойчин джелеп е най-хубав,
най-хубав и бял, черноок.
Мама си Янки думаше:
- Я те не давам Дойчину,
че му жените не траят,
жените, Янке, децата.
Даде я мама Дойчину,
води я мало не много,
води я девет месеца,
па се разболя и умря.
Мама си Янки думаше.
- Нали ти, Янки, аз виках,
че му жените не траят,
жените, Янке, децата...
Янка на мама думаше:
- Воля му, мамо, воля му,
макар ме два дни поводи,
два дни, като две години -
по двори да ме поводи,
кончето да му поводя,
жълтици да му понося.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.07.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009