* * *

Мома иска Дойчин най-хубав

От горе слизат юнаци,
юнаци като каваци;
откъм балкан слизаха,
на Алтън чаир седнаха.
Всичките, мамо, хубави,
Стойчо вдовеца най-хубав,
най-хубав и най-пременен,
на най-хубавия кавал той свири.
Рада си мама думаше:
- Дай си ме, мамо, на Стойчо,
на Стойчо, на болярина,
на Стойчо, на зингенина!
Мама си на Рада думаше:
- Раде ле, бяла, хубава,
в къщите на Стойчо,
на Стойчо булките не живят,
булките, още децата.
Рада си на мама думаше:
- На къща три дни булкувам,
по два дни да живя,
щът хората да рекат:
"Стояновица болярката,
Стояновица зингенката."
И тя го Радке отвзела,
мина се малко време,
Радка се болна разболя,
Радка си Стойчо думаше:
- По-скоро в село да идеш,
на мама, Стойчо, да кажеш,
да дойде мама, да дойде,
с душа да ме затвори...
Тръгна Стойчо да отива,
Радка се с душа раздели.
Кога Стойчо отиде
и на баба си думаше:
- Бабо льо, мила бабо льо,
я хайде, бабо, да вървим,
Радка си има две деца,
две деца, до два близнака.
Баба си Стойчо думаше:
- Постой, Стойчо, почакай,
да скрои баба две ризки,
на две деца да ги донесе.
Стойчо си баба думаше:
- Върви, бабо да вървим,
Радка си има свекърва,
тя си скрои две ризки.
Тръгнали двама, вървели,
кога Радкини достигнали,
достигнали и в къщи влезли,
Радка ле, булка хубава,
сред къщата протегната,
с бяло платно прикрита.
Нейната стара майчица,
тя си на Радка думаше:
- Радке ле, бяла, хубава,
нали ти мама викаше -
на Стойчо булка да не ставаш,
на Стойчо булките не живят,
булките, още децата.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.07.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009