* * *

Убива жена си заради мома-чакъмджийка

Рано ми Тодор подрани,
рано на ден на Гергьовден,
че си кончето възседна,
нивите да си обиколи.
Като се Тодор завърна,
Еленка Тодору думаше:
- Ще ли да има, Тодоре,
берекет тази година?
Тодор на Еленка думаше:
- Голям берекет ще има,
Еленке, тази година.
И си Тодор отиде
жетвари да си спазари.
Тодор при жетвари отиде,
обяда да им занесе.
Марийка уракчийката,
Марийка чакъмджийката,
и тя на Тодора думаше:
- Честито да ти е, Тодоре,
голям берекет си имаш,
ала ти грозна булката,
ти да ме, Тодоре, послушаш,
булката да си оставиш,
ний двама да се вземиме.
Тодор Марийка дума:
- Как ще си булка оставя,
кат сме се с нея събрали,
с нея сме тоз имот събрали.
Марийка дума тодоре:
- Опустял ти е имото,
като не ти е живота.
А че го Тодор досрамя
и се на конче възседна,
и си у тях отиде
жаловен Тодор, кахърен.
Еленка Тодора запита:
- Защо си, Тодоре, кахърен,
дали жътвари не жънат?
- Жътвари жънат, Еленке,
но я иди долу в мазата,
извади вино червено.
А той я отзад настигна
и й главата отряза.
Докат навънка излезе,
говедари викат навънка,
говедари, още овчари:
- Тодоре, голям ти богаташ,
какво зло направи,
че ти говеда умряха?
Ето и жътвари пристигат
и те на Тодор думаха:
- Какво зло направи,
че всичкото ти снопе изгоря
и Марийка чакъмджийката
сред снопете изгоря.
Че си Тодор ножчето извади
и се в сърцето прободе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.