* * *

Убива жена си заради мома-чакъмджийка

Рано ми й Тодор подранил
срещу ми ден Гергьовден
да си нивите обиколи.
Па му се ниви удобрея -
накриви Тодор калпака,
засука Тодор мустака,
бързо се Тодор, бе, връща
и на Грозданка думаше:
- Грозданке, либе Грозданке,
нивите доста хубави,
ала си нямам жетвари.
Грозданка дума Тодора:
- Стига, бе, време да доде,
жетвари, либе, ще найдем.
Че си, бе, време наближи,
наближи, жетва приближи.
Тодор Грозданка, пак дума:
- Либе Грозданке, Грозданке,
жетвари да си потърсим,
нивето да си пожънем,
голям берекет имаме!
Тогаз ми Тодор запраща
до трима души аргати,
да идат трима аргати
жътвари да си съберат.
И трима души отиват
и си жетвари найдели
до седемдесет се млади,
се млади моми и момци
и таз ми мома Марийка,
Марийка чакъмджийката,
дето ще чакъм да цепи.
Като на нива отишле,
почнали жетва да жънат.
Таз ми мома Марийка,
тя ми чакъмът цепеше,
а тоз ми Тодор чорбаджи,
той си, бе, снопи вързува.
Марийка чакъм изцепва
и при Тодора отива
и си на Тодор продума:
- Тодоре, Тодор чорбаджи,
язък ти за имането,
че си, бе, виден болерин,
ала ти й грозна Грозданка.
Напусни я бре, Грозданка,
Напусни я, бре Тодоре,
та да се с тебе вземеме!
Напусни я, погуби я,
че сме си с тебе прилика
и където да отидем,
все ще ни хората похвалят!
Тодор се малко замисли.
Нали го гявол подкара,
че си жетвари напуща
и у тях си той отива.
Грозданка шътба шъташе
на седемдесет жетвари.
Щом си ми Тодор видяла,
тя си на Тодор думала:
- Защо си, либе, кахърен -
дали са снопите леки,
или жетвари не жънат?
Тодор й дума продума:
- Грозданке, либе Грозданке,
жетвари ми доста жънали
и снопи са доста тежки,
но съм се много окахърил,
дали ще мойш се отсрами
на седемдесет жетвари.
Грозданка Тодор продума:
- Че аз стана девет годин,
как сме се с тебе събрали,
все съм се, либе, отсрамяла -
и пак ще да се отсрамя.
Тогаз й Тодор продума:
- Я иди, либе Грозданке,
в хладни зимници увлезни,
наточи вино червено,
та за жетвари приготви!
Каквото й Тодор намислил,
намислил и ще го извърши.
Грозданка слиза в избата,
Тодор балтията прибара.
Как се Грозданка навела,
Тодор балтията замахна,
че й главата отряза.
Главата като подскочи,
езикът вътре продума:
- Либе Тодоре, Тодоре,
че става толкоз години,
как сме се с тебе събрали!
Гато се двама вземахме,
от нищо, нищо нямахме,
от хората дрехи взехме,
та ни двамката венчаха,
а сега, либе, събрахме
и какво ти, бе, направих,
та ми главата отряза?
Либе Тодоре, Тодоре,
че не ли ти домиля
за твоите малки дечица,
малки по на шест месеца?
Грозданка се от душа раздели,
Тодор навънка излезе.
Пътни се порти почукаха,
Тодор на порти излезе,
ей ги овчари надошле,
негови верни аргати
и на Тодора думаха:
- И Тодоре, Тодор чорбаджи,
какво си сторил, направил,
какво си Богу съгрешил?-
От Бога огън паднало,
всичко ти стадо изгори!
Дорде се Тодор повърна,
дорде до къщи да иде,
пак се порти потропаха.
Тодор на порти излиза -
ей ги жетвари, че дошле
и на Тодора думаха:
- Тодоре, Тодор чорбаджи,
какво си сторил, направил,
какво си на Бог съгрешил?
От Бога огън паднало,
всичките снопи изгориха,
а тази мома Марийка,
Марийка чакъмджийката,
и тя във снопи изгоря!
Като зачу Тодор тез думи,
тогаз му Тодор домиля
за негово първо либе,
първото либе Грозданка.
Па ми във изба надникна,
да види либе Грозданка.
Че каква грозна картина,
когато Тодор съгледа
двете си малки дечица -
до майка им се привлекли,
кърваво мляко сукали!
Тодор се жалба нажали,
че бръкна Тодор във пояс,
извади ножче точено
и си го в сърце забоде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.