* * *

Убива жена си заради мома-чакъмджийка

Тодор на Еленка думаше:
- Еленке, либе Еленке,
тази година, Еленке,
голям берекет имаме,
как ще го, либе, преберем?
Еленка дума на Тодор:
- Тодоре, либе Тодор,
ти ще меджия да викаш
ти ще ни реколта прибереш.
Всичките моми ти викай,
Ненка Попова не викай,
че тя е многознайница,
тя ще те, либе, накара
младичка да ме погубиш.
Тодор меджия повика,
всичките моми повика,
Ненка Попова дваж вика.
Че ги на нива заведе,
всичките моми жънали,
жънъли, още пеели;
Ненка Попова не жъне,
не жъне Ненка, не пее.
Тодор Ненки мо думаше:
- Що не жънеш, Ненке, не пееш?
Седнали хляб да ядат,
всичките моми ядяха,
ядяха, още пиеха,
сал Ненка не яде,
не яде Ненка, не пие.
Тодор Ненки мо думаше:
- Защо не ядеш, Ненке, не пиеш?
Дали хляба ти е суров,
или гозбите безсолни?
Ненка Тодоре думаше:
- Тодоре, наш чорбаджия,
всичко ти е хубаво, Тодоре,
сал един кусур си имаш,
че ти е грозно либето.
Тодор си конче възседна,
право си в село отиде,
хем тъжен Тодор, кахърен.
Еленка дума на Тодор:
- Тодоре, любе Тодоре,
защо си тъжен, Тодоре?
Тодор на Еленка думаше:
- Я влез във изби дълбоки,
наточи вино червено,
колкото двама да пием.
Еленка в изби влезе,
и Тодор, и той влезе,
че й главата отряза
глава й скача, подскача,
език й сладко думаше:
- Нали ти казах, Тодоре,
Ненка Попова не викай,
че тя е могознайница
тя ще те, любе, накара
младичка да ме погубиш...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.