* * *

Убива жена си заради мома-чакъмджийка

Рано ми Тодор подранил,
нивите да си обиколи,
ниви и росни ливади.
Като се Тодор завърна,
Тодор, Еленка думаше:
- Откакто се двама вземахме,
все берекет имахме;
и тази година, Еленке,
голям берекет ще има.
Повика Тодор аргати
и по селата изпрати, (2)
жътвари да му донесат,
жътвари, още жътварки,
жътвата да му пожънат,
житото да му приберат.
Тодор Еленка думаше:
- Ази, Еленке, ще ида
жътвари да си наобиколя,
жътвари, още жътварки,
и си кончето възседна.
Тодор сред ниви като отиде,
Марийка чакъмджийката,
тя насреща му е излязла,
и тя на Тодора думаше:
- Не е ли язък, Тодоре,
с това богатсво голямо
да ти е грозна булката.
Я, я, Тодоре, изпъди,
да се двама вземем.
Тодор Марийка думаше:
- Това не мога да сторя;
като се двама вземахме,
от нищо нищо нямахме,
тя беше клето сираче,
аз бях селско чираче.
Марийка пак дума Тодора:
- Я, я, Тодоре, изпъди
да се ние двама вземем.
Че го Тодор много досрамя,
досрамя Тодор, дожаля.
Думица не й продума,
конче си назад повърна
и си в тях отиде.
Тъжен Тодор, кахърен.
Еленка дума Тодора:
- Защо си тъжен, кахърен,
дали жътвари не жънат?
Тодор Еленка думаше:
- Жътвари жънат житото.
Я иди, Еленке, я иди
малко вино наточи,
колкото двама да пием.
Че отиде Еленка, че отиде,
Тодор я отподир настигна,
с дърво я в глава удари,
там падна Еленка, издъхна.
Тодор навънка излезе,
аргати врати отварят,
пътници в двора влизат,
аргати думат Тодора:
- Какво си Бога съгрешил,
всичките овце умряха
и всичките ниви изгоряха,
и Марийка чакъмджийка,
и тя сред чакъма изгоря!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010