* * *

Убива жена си заради мома-чакъмджийка

Грозданка на Тодор думаше:
- Тодоре, баш болярино,
знаеш ли, Тодоре, помниш ли,
когат се двама ний взехме,
с людски се дрехи венчахме,
па сега ний, бре Тодоре,
от всичкото си имаме,
и жито много имаме.
Да идеш, Тодоре, да идеш,
жътвари да си намериш
житото да си пожъним.
Тръгна Тодор, че отиде
жътвари да си потърси.
Че си ми намери Тодор
седемсе и седем жътваря
само ми моми и момци.
Пък Станка мома хубава,
на Тодора си думаше:
- Тодоре, баш болярино,
да си Грозданка оставиш,
па мене, бре, да си земнеш.
Тодор на Станка думаше:
- Как да си Грозданка оставя,
мъжка ми й рожба добила.
Че тръгна Тодор да с' отадя,
като си у тях пристигна,
извикал Тодор Грозданка
у дълбоките пивници,
че й главата отрязал.
Че като й главата отрязал,
Тодор се назад повърнал,
житото огън гореше.
Хората му викаха:
- Тодоре, баш болярино,
какво зло пред Бога си сторил,
че ти се житото запали?
Тодоре, баш болярино,
какво зло пред Бога си направил,
че ти чердата измря?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010