* * *

Убива жена си заради мома-чакъмджийка

Рано ми Тодор подрани,
на ден Гергьовден по къра.
Весел си Тодор излезна,
сърдит се дома он върна.
Еленка на Тодор продума:
- Тодоре, либе, Тодоре,
защо весел ти пойде,
а се сърдит завръщаш?
Дали ниви не са убави,
или я не съм ти на сърце?
- Еленке, либе, Еленке,
нивите са, Еленке, убави,
и ти си ми, либе, на сърце,
но се чуда, либе, и мая,
как ще си жътва приберем.
Еленка на Тодор продума:
- Тодоре, либе, Тодоре,
утре е света неделя
в близките села ти иди
и жътварки млади събери.
Те ще ни жътва пожънат,
а ние ще си я повършем.
Тодор в близки села отива
жътварки млади събира,
намери и Марийка задолченката
и ги на нива заведе.
Марийка на Тодор продума:
- Тодоре, баш чорбаджийо,
опустело ти имане,
кога ти е грозна жената!
Я си Еленка изпъди
и мене, Тодоре, вземи.
Чуди се Тодор и мае
какво с Еленка да прави?
Най-после Тодор решава
Еленка млада да погуби
и си на нея продума:
- Еленке, либе, Еленке,
я иди, Еленке, в избата
и си вино наточи,
вино и върла ракия.
Еленка в избата слезна
Тодор по нея отиде
остър нож си извади
и на Еленка глава отреза.
Еленкина глава паднала
и с последни сили казала:
- Тодоре, либе, Тодоре,
какво ти лошо направих,
та ми живота погуби?
Тодор си весел навънка излезе
и се към полето затече,
че ще Марийка да земе.
Както из пътя вървеше,
жътварки тичат и викат:
- Тодоре, баш чорбаджийо,
какво днеска пред Бога прегреши
голем се огън от небо зададе
на сички нивята отмина,
сал твойто снопе изгоре.
Сички жътварки избегаха,
сал Марийка със снопе изгоре.
Назад се Тодор повърна,
дано си Еленка жива завари,
но Еленка се от душа бе отделила.
Остро си ножче извади
и се в сърцето прободе
и си на Еленка продума:
- Лежи, Еленке, лежи,
двама, либе, да лежим.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.