* * *

Убива жена си заради мома-чакъмджийка

Стоян Деляна думаше:
- Аз ще, Деляно, да ида
да си нивите обиколя.
Стоян си конче изведе,
че се на конче покачи
и си нивите обиколи,
нивите, още ливади.
Че са назад повърна
и на Деляна думаше:
- Диляно, любе Диляно,
пшеницата е втасала,
как ще да я приберем?
Диляна дума Стоян:
- Стояне, любе Стояне,
ти иди либе в Еския,
Еския, Стара Загора,
там слизат чети от моми,
ти си там чета пазари
да си пшеница приберем.
Стоян Деляна послуша
в Ески Зара отиде
и там си чета пазари.
Че ги Стоян поведе,
в тях си ги заведе
и ги на нива заведе,
на нива на най-малката,
най-малка петдесет декара.
Стоян си нива обиколи
и иде четата отиде.
Тота ми драгоманката,
Тота ми чакъмжийката
тя на Стояна думаше:
- Байне ле, бате Стояне,
много си хубав, Стояне,
с тебе сме лика-прилика,
хай да се двамата вземем.
Стоян си в двора отива
гневен ми Стоян, сърдит ми:
- Вземи, Деляно, бакърче,
в черни изби да идеш,
наточи вино червено -
да ядем, още да пием.
Деляна Стоян послуша,
тя взела бяло бакърче,
в тъмни си изби влезнала,
че се Деляна навела
червено вино да точи.
Стоян подире отиде
с остра брадва в ръка,
Деляни глава отряза.
Деляни глава скачеше
сладък й език хортуваше:
- Стояне, любе, Стояне,
що зло, любе, ти сторих,
та ми главата отряза?!
Доде Стоян от изба излезе,
аргатин на порта похлопа,
похлопа и си повика:
- Байне ле, бате Стояне,
какво зло стори, Стояне,
волове ни в рала измряха.
Дорде аргатин се върне,
драгоман на порта похлопа,
похлопа, още извика,
че й нивата изгоряла:
- Тота ми драгоманката,
Тота ми чакъмжийката
и тя с нивата изгоря!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.