* * *

Убива жена си заради мома-чакъмджийка

Тодоре, зенгини чорбаджи,
Тодоре, баш болярине,
я иди, Тодор, я иди,
та си жътвари доведи
с Калина мома начело.
Калина мома хубава,
първи чакъми хванала
и на Тодор думала:
- Тодоре, баш болярине,
Тодоре, зенгини чорбаджи,
имане ти е безкрайно,
парите ти са безбройни,
ала ти е грозна Грозданка.
Хайде, я Тодор остави,
с тебе да се взимаме.
- Калино, моме хубава,
аз имам до два близнака,
отгледуваш ли ги, Калино?
- Отгледувам ги, Тодоре.
Тодор в дома си отиде
и на Грозданка думаше:
- Любе Гроздано, Грозданке,
я, влезни в изби дълбоки,
та руйно вино наточи
жетвари да ги почерпим.
Грозданка влезе в избата
и Тодор след нея отиде,
та й главата отразя.
От Бога огън паднал,
та му жетвари изгори,
с Калина мома в средата.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010