* * *

Убива жена си заради мома-чакъмджийка

Събрал е Тодор, събрал е
от Горно, Долно Мальово,
събрал е Тодор жетвари,
отведе ги нива голема.
Фана се Тодор на постат
и до него Стана Маловка,
па си му Стана говори:
- Тодоре, море Тодоре,
да простиш грозна Гроздена,
та ние двама да се вземиме!
И Тодор Стана послуша.
Ойде си Тодор дома на пладне,
па си попита Гроздена:
- Гроздено, грозна невесто,
готвила ли си пладнина?
А Гроздена му говори:
- Тодоре, море Тодоре,
готвила съм пладнина,
месила съм си баница,
не съм още точила ракия.
Па си слезна Грозна Гроздена,
па слезна доле у зевници
да точи люта ракия.
И Тодор ойде по нея,
тамо я Тодор погуби.
Вземал е девет жълти баници
и пойде си нива голема,
че носи Тодор пладнина.
У среща му негов овчар;
па си му овчар говори:
- Тодоре, море Тодоре,
каква е тая работа
у тая права пладнина?
Най-арнийо ти овен пукнат,
щото ти дзвънец носеше
и па ти стадо водеше.
А Тодор това не слуша,
нело си върви по пъто.
Среща му негов коняра,
па си му коняр говори:
- Тодоре, море Тодоре,
каква е тая работа
у тая права пладнина?
И големийо ти кон пукнат,
щото ти дзвънци носеше
и ергелето ти личеше.
Тодор си това не слуша,
нело си върви по пъто.
Среща му иде говедар,
па си на Тодор говори:
- Тодоре, море Тодоре,
каква е тая работа
у тая права пладнина?
Най-арнийо ти юнец пукна,
щото ти дзвънци носеше
и то ти стадо личеше.
Тодор си това не слуша,
нело си върви по пъто.
Ойде си нива голема,
там си отнесе пладнина,
на жетваре си говори:
- Жетваре, мои радници,
поручайте си пладнина,
и ние че идеме със Стана
у село църква голема,
та двама да се венчаме!
И Стана си тогай па стана,
ойдоха доле у село
и ойдоха си у църква,
там се двама венчаха.
И веднъг Стана приде,
отиде дома дворове
да готви она вечера,
а Тодор ойде на жетва.
Кога си дойде на вечер,
сички си жетваре дойдоха,
дойдоха дома дворове.
Стана си излезна бела-пребела,
та си жетваре посретна.
Кога я Тодор попита:
- Стано ле, Стано Маловко,
готвила ли си вечера?
А она си му говори:
- Не съм си готвила вечера,
че ойдох, море, на вода,
сички се дружки събрали,
та па на приказ приказват,
та стоях малко, та слушах,
затова не съм готвила вечера.
Тодор се тогай поати,
та па си Богу продума:
- Боже ле, мили Божице,
каква си стана магия,
та си погубих Гроздена?
Грозна ми беше Гроздена,
ама ми къща красеше,
ама ми ручок готвеше!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.