* * *

Убива жена си заради мома-чакъмджийка

Събрал е Тодор аргаке,
сто и петдесе сърпове,
та па ги Тодор отведе
на тая нива голема,
фана им постат широка.
Тодор им постат караше,
до него левен Тодора,
тя на Тодору думаше:
- Тодоре, левен Тодоре,
каков си юнак тизека,
какво ли либе ти либиш -
ти либиш грозна Гроздена,
миена, неоплетена.
А Тодор Тодори думаше:
- Тодоро, левен Тодоро,
ако е грозна Гроздена,
она ми чува два сина,
два сина, до два близнака.
Тодора Тодор говори:
- Тодоре, левен Тодоре,
дечица - ситна росица,
имане - гнило бунище,
хубаво либе - до века!
Заколи грозна Гроздена
и твои мъжки дечица,
дечица до две близнета,
та земи мене хубава,
да знаеш либе че водиш,
хубаво либе до века!
Тодор Тодора послуша,
та стана Тодор, ч' иде
пладнина да си донесе.
Щото си беше Гроздена,
девет зелници правила,
девет мазни баници,
аргаке да си погости.
Тодор Гроздена питаше:
- Либе Гроздено, Гроздено,
готвила ли си пладнина?
Гроздена му думаше:
- Тодоре, левен Тодоре,
я съм пладнина готвила -
девет зелници правила
и девет мазни баници,
ракия не съм точила.
Тодор Гроздени думаше:
- Либе Гроздено, Гроздено,
я слезни в ладни мазета,
ракия да наточиме.
И Гроздена го слушала,
та слезнаа в ладни мазета,
ракия да си наточат.
Не си ракия наточи,
на закла грозна Гроздена
и нойни до две дечица,
дечица, млади близнета!
Па пойде Тодор да иде
пладнина да им занесе
и на Тодора да каже,
защо е заклал Гроздена
и нойни мъжки дечица,
дечица, млади близнета.
Като си Тодор па пойде
по тия равни друмове,
среща му идат орачи,
па си на Тодор думаха:
- Тодоре, млад чорбаджийо,
каква е тая правина
у тая права пладнина -
девет ни чифта пукнаха,
до девет чифта биволи,
девет мали волове?!
Тодор им нищо не рече,
нало си пойде по друми.
Среща му идат овчари,
та па на Тодор говора:
- Тодоре, чорбаджийо ле,
каква е тая правина
у тая права пладнина -
девет ни стада пукнаха?!
Тодор им нищо не рече,
нало си пойде по друми.
Среща говедаре идеха,
та па на Тодор думаха:
- Тодоре, чорбаджийо ле,
каква е тая правина
у тая права пладнина -
вси ти говеда пукнаха
и девет врани коньове?!
Тодор им нищо не рече,
нало си Тодор отиде
на тая нива голема.
Вси са аргаке седнали,
пладнина да си пладнуя.
Тодор Тодори думаше:
- Тодоро, левен Тодоро,
каква си дума думахме -
язе го сторих, Тодоро!
Я заклах грозна Гроздена
и мои мъжки дечица,
дечица, млади близнета.
Та хайде дома да с' идеш,
вечеря да ми приготвиш,
аргаке да ми посретнеш!
Тодора тогай думаше:
- Бог те било, гидийо,
не знаеш ли, маскара,
какво се моми маскара,
та си маскара послушал,
та си либе погубил?
За него жалба ка нема,
а за твоите дечица
какво си тизе кайдисал,
та си ги млади погубил
твоите млади близнета?
Таман му това думаше,
те му стигнаха ратае,
та па на Тодор думаха:
- Тодоре, млад чорбаджийо,
каква е тая правина
у тая права пладнина -
твоите равни дворове
ясен ги огън изгори?!
Тогай си Тодор говори:
- Проклета да си, Тодоро,
защо ме мене излъга,
всички ми двори запусти!
Извади влашко ноженце,
самси се Тодор убоде,
в клето се сърце убоде!

Песента носи специфичните иновационни похвати на певеца Вуче Ангелков - краят е неспецифичен за мотива (бел. съст., Т.М.).

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.