* * *

Убива жена си заради мома-чакъмджийка

Поора Свилен белия,
поора млого белия.
Роди се бела белия,
чуди се Свилен, дзвери се,
како белия да ожне,
та па си майкя питува:
- Мале ле, мила майчице,
роди се бела белия,
како белия да ожнем?
А майкя си му говори:
- Сине Свилене, Свилене,
омеси бела погача,
па фани, сине Свилене,
по села и по градове,
по твои млади достове,
аргатье да си събереш,
та да си ожнеш белия.
Свилен си майкя послуша,
омеси бела погача,
та па си коня уяхна,
та Свилен си е отишел
по села и по градове,
по неговите достове,
та си е собрал аргатье,
та си ги дома заведе.
Ойдоха нива голема,
та па фанаха да жънат.
Фана се Свилен на постат,
до него мома Тодора,
та си жня бела белия.
Тодора си му говори:
- Свилене, млад чорбаджийо,
колко ти грозна Гроздена,
миена, неоплетена,
опрана, незакърпена!
Хайде Гроздена погуби,
я че ти станем любница!
А Свилен си ю говори:
- Тодоро, моме Тодоро,
ако е грозна Гроздена,
родила ми е два сина
като два сиви гълъбе
и си ми чува имане.
А Тодора му говори:
- Свилене, млад чорбаджийо,
имане - гнило бунище,
синове - роса до ручок.
Ти да си земеш Тодора,
Гроздена да си погубиш!
Свилен Тодора послуша,
та па си дома отиде,
та па на Гроздена говори:
- Любе Гроздено, Гроздено,
уготви ли си ручоци,
точила ли си ракия?
А Гроздена му говори:
- Язе ручок уготвих,
не съм точила ракия.
А Свилен си ю говори:
- Я земи, моме Гроздено,
я земи, каже, бъклия,
та слезни ладни мазета -
да си наточиш ракия!
Гроздена си го послуша,
та си везела бъклия,
па си слезнала у мазе.
Свилен по нея улезна
у тия ладни мазета,
та си ю глава отреза,
па я зад бъчви запъди.
Па си низ мазе излезна,
та си ручкове везело,
та на аргатье занесе,
та си е гостил аргатье.
Па на Тодора говори:
- Моме Тодоро, Тодоро,
язе погубих Гроздена!
Ти хайде дома да с' идеш,
ти мене либе че бидеш,
та да си готвиш вечера;
кога си крави надойдат -
и крави да си измълзеш!
И Тодора си отиде,
уготви сладки вечери;
и крави са си надошли,
дошли са крави сивульи.
Тодора котел везела,
та си у обор улезна
да мълзе крави сивульи.
Кога я крави видоха,
видоха мома Тодора,
нели я, каже, не зная,
не зная и не познават,
крави са се сровали,
та си Тодора скинали,
свилени поли фърлили
на опер си ги фърлиха.
Кога е било на вечер,
кога си пойдоха аргатье,
и Свилен си ги поведе;
кога си дома дойдоха,
а Свилен си е потокнал:
- Тодоро, моме Тодоро,
излезни, моме Тодоро,
аргатье, моме, да сретнеш!
Кога си Свилен улезна
у свои равни дворове,
кога Тодора затражи,
Тодора найде у обор,
дека я крави скинали,
скинали и погубили,
свилени поли фърлили,
на опер поли фърлили.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.