* * *

Убива жена си заради мома-чакъмджийка

Рано ми Тодор подрани,
рано ми, на ден Гергьовден,
че си кончето оседла,
оседла и го възседна,
отиде да си обиколи
живи и росни ливади.
Ходил е Тодор, върнал се;
Еленка Тодора запита:
- Тодоре, виден болярин,
оназ година Тодоре
голям берекет имахме,
и таз година има ли?
Тодор на Еленка продума:
- И тази година, Еленке,
голям берекет имаме.
Мина се, що се минало,
че свика Тодор аргати,
че ги по села изпрати,
по села и по градове,
жътвари да му събират,
жътвари, още жътварки,
нивите да му поженат.
Жътварите се събрали,
нивите са заженали.
Тодор си конче оседла,
отиде да си обиколи
дали жътварите женат.
Марийка чакъмджийката,
от далеко Тодора посрещна
със житен сноп в ръце,
тя му снопа изправи
и му берекета сисмити,
и на Тодора продума:
- Тодоре, болярин,
язък за твойто богатство
кат ти празна булката.
Я, Тодоре, я остави,
че двама да се земиме!
Тодор на Марийка продума:
- Само туй не мога да сторя,
че аз бях чужди аргатин;
като се с Еленка вземахме,
тогаз богатство събрахме.
Марийка чакъмджийката,
тя на Тодора думаше:
- Тодоре, виден болярин
опустяло ти е богатството,
като ти е празна булката,
и ти се смеят хората!
Тодор се много ядоса,
конче си назад повърна
и си в село отиде.
Кат го й Еленка видяла,
тя си Тодора запита:
- Тодоре, виден болярин,
защо си много ядосан -
дал' жътвари не жънят?
Тодор на Еленка продума:
- Жетвари женат нивите,
я вземи бяло бакраче,
че иди в мази дълбоки,
извади вино червено,
колкото двама да пием.
Еленка взема бакраче,
че отиде в мази дълбоки
червено вино да точи.
Бързо я Тодор настигна,
че й главата отряза.
Като навънка излезе,
чуди се Тодор и мае -
какво си чудо направи?
Минало, що се минало,
външна се порта отвори,
жътвари влизат във двори,
те на Тодора думаха:
- Тодоре, виден болярин,
какво си баш съгрешил,
много ни снопи изгоряха,
Марийка Чакъмджийката
и тя сред снопи изгоря.
Друга се порта отвори
овчари влизат във двори,
те на Тодора думаха:
- Тодоре, виден болярин,
какво си Богу съгрешил,
много ти овце измряха,
и овена златорога,
дето стадото водеше,
и той, Тодоре, си умря.
Кат зачу Тодор тез думи
остро си ножче извади,
че си сърцето прободе,
там падна Тодор, издъхна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.