* * *

Убива жена си заради мома-чакъмджийка

Рано ми Тодор подранил,
рано ми на Гергьовден,
нивата да си обиде,
нивите, росни ливади
и се назад повърна.
Еленка Тодор попита:
- Тодоре, баш болярине,
сяка година, Тодоре,
имаме хубав берекет;
и тая година Тодоре,
имаме хубав берекет,
не можем го, либе, прибра.
Мина се малко, не много,
почна житото да зрее.
Тодор по села отиде
жътвари да си събере,
берекет да си приберат.
На нивата ги остави
и се оттам повърна.
Той при аргати отиде,
слезе от конче алено
и на чакъма отиде,
кога глави жътвари.
- Дал ти Бог добро, Тодоре,
От де го е, холам, видела
Марийка чакъмжийката
и на Тодора думаше:
Тодоре, баш болярине,
Тодоре, гяур чорбаджи,
кат имаш много имане,
имаш ли булче хубаво?
Тодор Марийка продума:
- Аз бях сетен сиромах
как се двама вземахме-
това имане събрайме.
- Опустяло ти имане,
кат ти е грозно булчето,
Кога из пътя ти тръгнеш,
хората ще се присмиват,
че имаш много имане,
а нямаш булка хубава.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.