* * *

Убива жена си заради мома-чакъмджийка

Рано ми Тодор подрани,
рано, на ден Гергьовден.
Че се на конче възкачи
отиде да си нагледа
ниви и росни ливади.
Като се назад повърна,
Еленка Тодора попита:
- Тодоре, първо венчило,
толкова години минаха
как сме се с тебе вземали
все берекет имаме;
и тази година има ли?
Тодор на Еленка продума:
- И тази година, Еленке,
голям берекет ще има!
Че свика Тодор аргати
и ги в селата изпрати
жътвари да му събират,
жътвари, още жътварки,
нивите да му пожънат.
Тодор си конче възседна
и си на ниви отиде,
жътвари да си нагледа.
Че къде го видя Марийка,
Марийка чакъмджийката,
сред нива го е срещнала
и на Тодор думаше:
- Нали е язък, Тодоре,
като имаш такова богатство
да ти е грозна булката!
Я я, Тодоре, изпъди,
че ние да се вземаме.
Тодор на Марийка думаше:
- Това не мога да го направя,
че си бях чуждо аргатче
с Еленка като се вземахме,
от тогава имот събрахме.
Пък му Марийка продума:
- Тодоре, голям болярин,
нали си е грозна и черна
и ти се смеят хората,
пусто да ти е имането!
А, че го Тодор досрамя,
досрамя, още дожаля,
дума не й продума,
конче си назад повърна
и си в село отиде.
Че го Еленка попита:
- Защо си тъжен, кахърен,
дали жътвари не жънат,
жътвари, още жътварки.
Тодор на Еленка думаше:
- Жътвари жънат нивите,
а ти, Еленке, я иди
в мазето вино да вземеш,
да пием, да се напием.
Стана Еленка, отиде,
Тодор я бързо настигна,
че й главата отряза.
Като навън излезе,
пътни се врати отварят,
ъргати влизат в двора,
овчари, още жътвари
и си на Тодор думаха:
- Какво си толкова съгрешил,
много ти овце умряха,
ниви ти изгоряха?
Марийка чакъмджийката,
и тя сред ниви изгоря!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010