* * *

Убива жена си заради мома-чакъмджийка

Рано ми Тодор подранил,
рано на ден Гергьовден,
нивите да си обходи,
нивите, росни ливади.
Че взема конче хранено
и си на нива отиде,
на синор конче завърза
и из нивата ходеше,
като си нива обходи
и се назад повърна.
Тодор Еленка думаше:
- Еленке, либе, Еленке,
все сме берекет имали,
но като тази година
не сме берекет имали.
Чудя се, Еленке, мая се
как ще го, Еленке, приберем.
Еленка дума Тодоре:
- И туй ли, либе, не знаеш,
и туй ли да те науча,
и ти Тодоре, имаш
до трима чираци.
Ти ще ги, Тодоре, изпратиш
на три села различни,
жътвари да ти съберат,
жътвари да ти пожънат.
Тодор Еленка послуша,
като жътва наближи,
че си чираци изпрати,
жътвари да му съберат.
Като жътвари зажънват,
Тодор между тях ходеше,
весел Тодор и засмян,
че му се жътвата жънеше.
Обяд като наближи,
Еленка булка хубава
и тя на нива отиде,
на жътвари обяд да занесе.
Като седнали да ядат
Марийка чакъмджийката,
тя на Тодора думаше:
- Тодоре, баш болярин,
голямо ти е богатството,
ала ти е грозно булчето.
Да си булчето изпъдиш,
ние двама да се вземеме.
Еленка си у тях отиде,
вечеря да им приготви.
Тодор си след нея отиде,
ядосан, Тодор кахърен,
кахърен, Тодор, още ядосян.
Жътвари ли жътва не жънат,
вързачи ли снопи не връзват.
Тодор Еленка продума:
- Я, слезни вино наточи,
ние двама да се почерпим.
Еленка в маза отива,
тя вино да си наточи.
Тодор в маза отива
и й главата отрязва.
Като в двора излиза,
жътвари хлопат на порти:
- Я, излез, излез, Тодоре,
какво си зло направил,
че ти снопите изоряха
и Марийка чакъмджийката,
и тя със снопи изгоря.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.