* * *

Убива жена си заради мома-чакъмджийка

Рано ми ранил млад Тодор,
по бащини ниви, ливади.
Нивите да си прегледа,
нивите и ливадите,
дали са готови за жътва,
за жътва и за коситба.
Като се е Тодор завърнал
седнали да обядват.
Тодор Еленка думаше:
- Чудя се, Еленке, мая се,
как ще си берекет приберем
като си много имаме.
Еленка дума Тодоре:
- Тодоре, баш болярино,
и туй ли да те науча.
Я стани, рано заранта,
изведи конче вранено,
вранено, но добре охранено.
Та го оседлай и обуздай,
турни му седло от (...),
турни му странки от франки,
турни му юзда от звезда,
та че надолу да идеш,
надолу в долните села.
Там са жътвари дожънали
и косачи докосили.
Тодор Еленка послушал.
Станал е рано сутринта,
та че надолу отишел,
надолу в долните села.
Там си жътвари намерил,
жътвари още косачи.
Та ги на нива той завел,
на нива и на ливади.
Всичките моми жънали.
Марийка чакъмджийката,
хем жъне, хем пее.
Тодор след нея вървеше,
и й снопите връзваше,
и на снопи посядваше,
та си цигарата пушеше.
Марийка дума Тодоре:
- Тодоре, баш болярино,
язък ти за болярството,
когат ти й булката грозна.
Я вземи, та я погуби,
ний двама да се вземеме,
че сме си лика-прилика.
Тодор Марийки продума:
- Макар ми й булката грозна,
когат се двама събрахме,
нийде си нищо нямахме.
Сега си сичко имаме
и от сърце дар две момченца.
Па че се Тодор замисли,
и си в къщи отиде.
Еленка е гостби готвила
жътвари да си посреща.
Тодор Еленка думаше:
- Я влезни, Еленке, в мазето,
наточи вино червено,
жътвари да си почерпя,
жътвари още косачи.
Като е Еленка влезнала,
Тодор след нея отишел,
остра си сабя извадил,
та й глава отрязва.
Мина се малко, не много,
жътвари тичат и викат:
- Тодоре, баш болярино,
какво зло стори пред Бога?
Нивата пламна, та горя,
Марийка чакъмджийката
сред нея изгоря!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010