* * *

Убива жена си заради мома-чакъмджийка

Петре ле, баш джелепине!
Насобрал Петре аргаке,
педесе и па петима
Петре си поста цапеше
и до него е Гьозлена,
Гьозлена, гьозел вдовица,
па си на Петре говори:
- Петре ле, баш джелепине,
нафиле ти е джелепство,
кога ти е любне грозно!
Я си й Петре говори:
- Гьозлено, гьозел вдовице,
ако ми е любне грозно,
я съм със него джелепин.
Родила ми е два сина,
два сина, два сиви сокола,
един ми върви с кирия,
други ми оре белия,
белия, бела пченица.
Той, що ми върви с кирия,
на нему на ден доождат
шеесе жълти жълтици;
той, що ми оре белия,
на нему на ден доождат
шеесе котли пченица.
Я му Гьозлена говори:
- Петре ле, баш джелепино,
погуби грозна Петкана,
я че ти родим два сина,
два сипа, два сиви сокола,
един че оди с кирия,
други че оре белия.
Дошло време за южина,
яна Петре врана коня,
за да иде за южина.
Отдалеч иде и вика:
- Петкано, грозна Петкано,
стигна ли мари, южина?
Я му Петкана говори:
- Южината е стигнала,
здравица не съм точила.
Па е влезнала Петкана,
влезнала ладни земници,
здравица да си наточи.
И Петре влиза по нея,
отреза й руса глава.
Глава рипа, език дума:
- Петре ле, баш джелепино,
додека език ми дума,
дотогай да си джелепин!
Петре си зима южина
да я носи на нивата.
Сички жътвари пристигат
и го на порти сретнали,
и си на Петре говорат:
- Петре ле, баш джелепино,
какво си Богу согрешил?
Цела се нива запали
и край нивата Гьозлена.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010