|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Убива жена си заради мома-чакъмджийка
Рано е Тодор подранил,
та си кончето оседла,
нивите да си обиколи;
и като се назад завърна,
Еленка му порти отваря
и на Тодора думаше:
- Тодоре, виден болярин,
хубави ли са нивите?
Тодор Еленка думаше:
- Нивите са, Еленке, хубави,
ала се чудя и мая
как ще си жътва приберем.
Еленка дума Тодоре:
- Тодоре, виден болярин,
я иди, Тодоре, я иди,
та си жетвари доведи -
седемдесет души жътвари
и седемдесет косачи,
лесно ще жътва приберем.
Че отиде Тодор, доведе
седемдесет души жетвари
и седемдесет косачи.
Като ги на нива заведе
и на поста нареди,
Марийка чакъмджийката,
Марийка драгоманката,
тя на Тодора думаше:
- Тодоре, виден болярин,
опустяло ти й богатство,
кога ти й грозна булката!
Я ме, Тодоре, земи,
че ще ми мяза богатството.
Тодор на Марийка продума:
- Не може това да стане,
че откк се с нея събрахме
това богатство спечелихме.
Марийка пак му повтори.
Тодор си конче възседна
и си във село отиде.
Еленка му порти отваря
и на Тодора думаше:
- Тодоре, виден болярин,
защо си, Тодоре, кахърен,
дали жътвари не жънат
или косачи не косят?
Тодор на Еленка думаше:
- Косачи косят сената,
жътвари жънат житата;
я иди Еленке в мазата,
наточи вино червено
и върла бистра ракия,
да ядем и да пием.
Еленка в маза отиде
и Тодор след нея отиде
и й главата отряза.
Глава й хвърка високо,
мокър език говори:
- Любе, Тодоре, Тодоре,
защо ме, Тодоре, погуби?
От отзарана съм станала,
девет пещи хляб съм месила,
девет казана гозба наготвила
и не можах да си сколасам
близнаците да си накърма.
Тодор от мазата излезе,
овчари в двора влязнаха
и на Тодора думаха:
- Тодоре, виден болярин,
какво пред Бога съгреши -
откакто бяхме стадо запладнили
сичкото до едно измря!
Овчари от двор излизат,
жътвари в двора влязоха
и на Тодора думаха:
- Тодоре, виден болярин,
какво пред Бога съгреши,
от Бога стрела падна,
сичко ти снопе изгоря
и Марийка чакъмджийката,
Марийка драгоманката,
и тя сред снопе изгоря!
Тодор в мазата отиде
и се със ножче прободе,
и на Еленка продума:
- Лежи, Еленке, да лежим,
проклет да е тоз,
който чужди акъли послуша!
Пордим, Плевенско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|