* * *

Убива жена си заради мома-чакъмджийка

Тодор Еленки думаше:
- Еленке, първо венчило,
станало й девет години,
двама кат' сме се събрали,
голям берекет имаме,
таз година по-голям.
Аз ще на нива да ида,
на нива, на най-голямата,
дали ми са жита узрели,
да си чета откупя,
нивите да ни пожънат -
женати и незаженати.
Тодор си бързо отива
и си четата завежда
на ниви, на най-големите.
Женали, що са женали,
Марийка драгоманката,
Марийка чакъмджийката,
тя на Тодора думаше:
- Нещичко ще ти аз кажа
и ти да ме послушаш.
Всичко ти теб хубаво,
само едно не ти е хубаво -
много ти й грозна булката,
да вземеш да я парясаш,
че да се с тебе вземеме.
Тодор Марийка думаше:
- Марийке, драгоманке ле,
Марийке, чакъмджийке ле,
грозна е, ама е работна.
Станало й девет години,
като сме се с нея събрали,
голям берекет имаме -
тази година по-голям.
Тодор си от нива отива
и на портите похлопва:
- Ела ми, Марийке, отвори!
Отде го зачу Еленка,
бързо портите отвори.
- Я иди долу в мазата,
наточи вино, ракия,
ний да се двама напием.
Еленка бързо в мазата влиза,
Тодор след нея отива,
руса й коса навива
и я на земята той тръшна,
па й главата торяза.
Глава й фърка, Тодоре,
мокър й език говори:
- Тодоре, първо венчило,
какво съм тебе сгрешила,
че ми главата отряза?
Тодор се чуди и мае
и той си ножче извади,
и той на Еленка думаше:
- Лежи, Еленке, да лежим!
И се в сърцето пробожда.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.