* * *

Убива жена си заради мома-чакъмджийка

Тодор Еленки думаше:
- Еленке, първо венчило,
станало й девет години,
двама кат сме се събрали,
голям берекет имаме,
тази година - по-голям.
Аз ще на нива да ида,
на нива, на най-голяма,
дали са жита узрели.
Да си чета откупя,
нивите да ни пожънат -
женати, незаженати.
Тодор си бързо отива
и си четата завежда
на ниви, на най-големи.
Женали, що са женали,
Марийка драгоманката,
Марийка чакъмджийката,
тя на Тодора думаше:
- Нещичко ще ти аз кажа
и ти ме мене послушай;
всичко ти тебе хубаво,
едно не ти е хубаво -
много ти й грозна булката.
Да вземеш да я парясаш,
че да се с тебе вземиме.
Тодор Марийка думаше:
- Марийке, драгоманке ле,
Марийке, чакъмджийке ле,
грозна, ама е работна.
Станаха девет години,
откакто сме се събрали,
голям берекет имаме,
тази година - по-голям.
Тодор в дома си отива
и на портите похлопва:
- Ела, Еленке, отвори.
Отде го зачу Еленка,
бързо портите отваря.
- Я иди долу в мазата,
наточи вино, ракия,
ний да се двама напием.
Еленка в маза улиза,
Тодор след нея отива,
руса й коса навива
и я в земята затрива,
Еленкина глава отраза.
Глава й фърка, говори,
мокър й език продума:
- Тодоре, първо венчило,
какво съм ти аз сгрешила,
че ме тъй люто наказа?
Тодор се чуди и мае,
и той си ножче извади
и на Еленка думаше:
- Лежи, Еленке, да лежим.
И се в сърцето прободе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.