* * *

Убива жена си заради мома-чакъмджийка

Рано ми Тодор подранил,
рано на ден Гергьовден,
че си кончето възседна,
нивите да си нагледа.
Като се от ниви завърна
Еленка Тодор запита:
- Тодоре, либе Тодоре,
как са, Тодоре, нивите,
тази година ще ли
берекет, либе, да има?
Тодор на Еленка думаше:
- Тази година, Еленке,
голям берекет ще има.
Ех, че свика Тодор аргати,
че си из селата изпрати,
жетвари да му откупят,
нивите да му ожънат,
ниви, още росни ливади.
Тодор си конче възкачи,
че си към ниви отиде,
жетвари да си нагледа.
Сред ниви го срещнала
Марийка чакъмджийка.
Тя си на Тодор продума:
- Тодоре, виден болярин,
като си с толкоз богатство,
защо ти е грозна булката?
Я е, Тодоре, изпрати,
че двама да се вземеме!
Ех, че го Тодор досрамя,
досрамя, още дожаля,
думица не продума,
че се вкъщи завърна.
Негова булка хубава,
тя си Тодор посрещна
и си на Тодора продума:
- Тодоре, либе, Тодоре,
защо си, либе, кахърен,
или жетвари не жънат?
Тодор Еленки продума:
- Жетвари нивите жънат,
а ти, Еленке, в мазата иди,
червено вино наточи,
кокото двама да пием.
Става Еленка отива.
Ех, че я Тодор настигна,
че и главата отряза
и я в мазата зарови.
Като се вечер замръкна,
пътна се врата отвори,
аргати влизат овчари
и си на Тодора думат:
- Тодоре, виден болярин,
какво си Богум съгрешил,
много ти овце измряха,
много ти снопи изгоряха,
Марийка чакъмджийката
и тя сред ниви изгоря!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.