* * *

Убива жена си заради мома-чакъмджийка

Петрана на Тодор думаше:
- Тодоре, зингин чорбаджи,
я стани рано в неделя,
че се на кончето качи,
нивите си обиколи.
Тодор се на конче качи,
нивите си обиколи
и се е назад повърнал,
на Петрана думаше:
- Либе Петрано, Петрано,
всичко е за жетва готово.
Я стани рано в неделя,
жетварки да си доведеш.
Еленка драгоманката,
Еленка чакъмджииката,
тя на Тодор тихо дума:
- Тодоре, зингин чорбаджи,
всичкото ти е хубаво,
ала ти е булче грозно.
Ти го, Тодоре, погуби,
аз ще те, Тодоре, взема;
жетварки да ти посрещам,
посрещам, още изпращам.
Тодор си в къщи отиде
и на Петрана думаше:
- Я си, Петрано, отиди
долу в хладни зимници,
вино червено наточи.
Таман се е ниско навела,
Тодор й глава отряза.
Глава й рипом рипкаше,
език й дума думаше:
- Що ме, Тодоре, отряза?
Кога се ние вземахме,
клети сиромаси бяхме,
селски говеда пасяхме.
Сега си баш чорбаджия...
Докато това издума,
аргати от поле идеха:
- Тодоре, зингин чорбаджи,
голяма вода придойде,
всичките крави издави!
Жътвари от поле идеха,
на Тодор дума думаха:
- Тодоре, зингин чорбаджи,
като е силно гърмяло,
гърмяло, още трещяло,
всичките снопи изгоряха!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010