* * *

Убива жена си заради мома-чакъмджийка

Рано ми Тодор подранил,
рано ми на ден Петровден,
нивите да си обходи,
ниви и росни ливади.
Той са на конче покачи,
та си на ниви отуде.
До три ми класа откъсна
и са назади повръна
и на Еленка продума:
- Еленке, булка хубава,
замеси тясто кисело,
заколи тлъсте пауне,
аз ще из село да ида
жътвари да си събера,
жътвари още косачи,
да ни нивите пожънат
и ни ливади покосят.
Станал е рано в понделник
и със жътвари отишъл.
Чакъмджийката Тодорка,
тя си на Тодор думаше:
- Чорбаджйо ле, Тодоре,
много ти й добро имане,
ала ти й грозно булчето,
та ти на тебе не мяза,
на твойто тежко имане. -
Тодор се назад завръна,
па си във къщи отуде
и на Еленка продума:
- Еленке, булка хубава,
я иди долу в мазето,
наточи вино, ракия,
че ща жътвари да додат,
вечеря да си вечерят.
Еленка в мазе отиде
и той след нея отиде.
Извади остро ноженце,
та й главата отряза
и си навънка излезе,
па си портите отвори.
Ето ми идат жътвари,
жътвари, още косачи,
те си на Тодор думаха:
- Чорбаджийо ле, Тодоре,
какво ли лошо си сторил,
та ти нивата изгоря?
Чакъмджийката Тодорка
и тя сред нива изгоря.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010