* * *

Убива жена си заради мома-чакъмджийка

Тодор Еленке думаше:
- Да станеш рано зарана,
да наготвиш гостби всякакви;
аз ще за моми да ида,
за моми за уракчийки.
Тодор си рано рани,
врано си конче оседла,
оседла Тодор, обузда;
тури му седло от сребро,
тури му странки от франки
и си за моми отиде,
за моми за уракчийки.
Кат' ги Тодор пазари,
на всяка мома пей дал,
пей дал и дукато,
на Марийка чакъмджийката,
два пея и два дуката,
че ги на нива заведе.
Марийка чакъмджийката,
тя им чакъм режеше.
(...)
Какво се й от Бога случило -
всичко му снопе изгоря.
Марийка чакъмджийката
и тя сред снопи изгаря.
Говедари в порти навлизат,
говедари думат Тодору:
- Кво си пред Бога съгрешил,
много ти говеда измряха.
Овчари в порта навлизат,
овчари думат Тодору:
- Кво си пред Бога съгрешил,
много ти стадо загина.
Козари влизат в порти,
козари думат Тодору:
- Кво си пред Бога съгрешил,
много ти кози измряха.
Тодор си жално заплака.
Тодор аргати думаше:
- Снощи съм малко попийнал,
младо си булче в зимник пратил,
руйно ми вино да наточи.
След него ази отидох,
та му главата отрязах,
в него било нашто щастие...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010