* * *

Убива жена си заради мома-чакъмджийка

Рано ми Тодор подрани,
рано на ден, на Гергьовден,
нивите да си обиколи,
нивите, росни ливади.
Като се Тодор завърна,
той на Еленка думаше:
- Еленке, първа пръвнино,
от как сме се двама събрали,
всяка година, Еленке,
хубав берекет имахме
и таз година ще има.
Чудя се, Еленке, мая се,
как ще берекета прибирам.
Еленка дума Тодори:
- Тодоре, баш болярино,
и туй ли да те науча?
Ти имаш трима аргати,
в три ги села изпрати,
меджия да ти съберат,
момчета и момичета,
нивите ще ни пожънат.
Тодор Еленка послуша,
ах, че ги Тодор изпрати,
меджия те му събраха,
момчета и момичета.
Мина се петък, събота,
мина се и Света неделя,
дошъл и денят понеделник,
и ги на нива изпрати,
на нива, жътва да жънат.
И той си на конче възседна,
и си на нива отиде,
жътвари да си нагледа.
Марийка драгоманката,
като Тодора погледна,
тя си чакъма остави,
всред нива Тодор посрещна
и на Тодора думаше:
- Тодоре, баш болярино,
я да си Еленка убиеш,
убиеш, да я погубиш,
ний двама да се земиме,
че сме си лика - прилика,
като два стръка иглика.
Тодор Марийка думаше:
- Марийке, чакъмджийке ле,
Марийке, драгоманке ле -
това не мога да сторя.
Аз бях чуждо аргатче,
откогат се с Еленка събрахме,
оттогаз берекет събрахме.
Марийка дума Тодори:
- Тодоре, чуден болярин,
пусто ти остало богатството,
когат ти е грозна булката.
Нали се Тодор засрами,
нищичко не й продума,
той си кончето възседна
и си във село отиде.
Като на порти похлопа,
там го Еленка посрещна
и му на коче постлала,
и си на Тодор думаше:
- Тодоре, първо венчило,
що си, Тодоре, накахърен,
дали жетварки не жънат?
Тодор Еленка думаше:
- Еленке, първа пръвнино,
иди долу в мазата,
източи вино червено,
че ела двама да пием.
Еленка в маза отиде,
Тодор подире й отива.
Таман се беше навела,
червено вино да точи,
Тодор й глава отряза.
Главата й се търкаля,
мокар й език говори:
- Тодоре, либе Тодоре
какво ти сторих, направих,
та ми главата отряза?
Тодор из маза излиза,
чимшир се порти дръпнали,
шали са рези звъннали,
върли са псета лавнали,
овчери в двора налязват
и на Тодора думаха:
- Тодоре, баш болярино,
какво пред Бога съгреши,
сичките кръсци плавнаха,
и Марийка чакъмжийката,
и тя със кръсци изгоре.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.