* * *

Убива жена си заради мома-чакъмджийка

Рано ми ранил млад Тодор
нивите да си нагледа,
нивите, росни ливади.
Изведе конче хранено,
че си нивите обиколи,
ниви и росни ливади.
Като се назад повърна,
Елена, булка хубава,
тя на Тодора продума:
- Тодоре, добър стопанин,
девет години минаха
ка' сме се двама събрали,
все сме берекет имали,
и таз година имаме.
Тодор Еленки продума:
- Еленке, булка хубава,
все сме берекет имали,
и таз година, Еленке,
голем берекет ще има.
Че викна Тодор аргате,
аргате, още косаче,
нивите да си пожъне
и ливадите окоси.
Изведе конче хранено,
жътваре да обиколи,
жътваре, още косачи.
Като на нива отива,
Марийка чакъмджийката
сред ниви го е срещнала
и на Тодора думала:
- Тодоре, добър болярин,
пусто ти остало имане,
ка' ти се смеят хората,
че ти е грозна жената,
я ги, Тодоре, изпъди,
ний двама да се вземеме,
че сме си лика-прилика
като два стръка иглика.
Тодор Марийки продума:
- Марийке, драгоманката,
Марийке, чакъмджийката,
как да ги, мила, изпъдя -
като се двама вземахме,
имане си спечелихме!
Марийка дума-продума:
- Пусто остало имане,
като се смеят хората,
че ти е грозна жената.
Тодор й дума не каза.
Елена Тодор срещнала
и си на Тодор продума:
- Тодоре, добър стопанин,
девет години минаха,
ка' сме се двама събрали -
не съм те вишла, Тодоре,
никога толкоз кахърен;
дали жътваре не жънат
или косаче не косят?
Тодор Елени продума:
- Я иди, мила, в мазето,
наточи вино червено -
двамка, Елено, да пием.
Елена Тодор послуша,
отива в мазе дълбоко.
Тодор Елена настигна,
руса й глава отрезва.
Като из мазе излиза,
пътни се врата отварят,
жътваре във двор навлизат,
жътваре, още косаче,
овчаре и говедаре
и си на Тодор думаха:
- Тодоре, добър болярин,
какво си Богу прегрешил -
много ти стока измрела,
всичкото сено изгоря,
Марийка чакъмджийката,
и тя сред нива изгоре!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.