* * *

Убива жена си заради мома-чакъмджийка

Рано ми Тодор подранил,
рано на ден Гергьовден,
нивите да си обида,
нивите, буйни ливади.
Кога се в село завърна,
Еленка Тодора запита:
- Тодоре, първо венчило,
девет години минаха,
откак се с тебе земахме,
сека годин берекет имахме,
и таз ли ще да имаме?
- И таз година, Еленке,
берекет ще имаме;
чудя се, Еленке, мая се,
как ще го прибереме?
- И туй ли, Тодоре, да те науча
я изведи конче ранено,
студна го вода напой,
на девет села да идеш,
от девет села аргати да сбереш
все мамчета и мамичета ,
все седемнайсет-осемнайсет годишни,
сал ще гледаш да не бъде;
твойта първа любовница,
че тя ще ни дома разбие,
дома разбие и развали.
Тодор Еленка послуша,
изведе конче ранено,
на девет села отишъл,
сбрал момчета и момичета,
все седемнайсет-осемнайсет годишни,
ала с тях беше Марийка,
Марийка драгоманченката,
Тодорова първа любовница.
Като по пътя вървеле,
Марийка му дума продума:
- Тодоре, що си чуден болярин,
като ти е булчето грозно,
ем грозно, ем черно?
Тодор си жетва повежда,
редом си жътвари нарежда,
след жътвари връзвачи
и си в къщи отиде,
и си кончето развожда.
Еленка го Тодор позна,
че е Тодор кахърен:
- Защо си, Тодоре, кахърен,
дали те е страх, че жътвари
няма със що да посрещнем?
Я обърни, Тодоре, файтони,
обед да им натовариме.
Тодор Еленка продума:
- На ти тесте ключеве,
влез долу в избата
наточи вино и ракия;
извади чушки туршия.
Еленка в изба отиде,
Тодор след нея отива,
извади бичком ножленце
та й главата отреза.
Глава й рипа говори:
- Що ми, Тодоре, глава отреза,
като на пиле петровско,
като на ягне гергьовско?!
Тодор от изба излиза,
ето му жътвари пристигат
и на Тодора говорят:
- Тодоре, чуден болярино,
що на Бога согреши,
та ти снопето изгоре,
сред него Марийка,
Марийка драгоманченката?
Тъкмо се жътвари истъпват,
ето му овчаре пристигат
и на Тодора говорят:
- Тодоре, чуден болярино,
що на Бога согреши,
та ти цело стадо измреха.
Тъкмо се овчари истъпват,
ето му воловари пристигат
и на Тодора говорят:
- Тодоре, чуден боларино,
що на Бога согреши,
вси ти волове окьоповеха,
окьоповеха още измреха.
Тодор се в изба повърна
и до Еленка полегна,
и се в сърцето убоде,
заедно с Еленка да бъдат.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.